Случаи от книгата на отец Романо Заго

Историите на някои случай на излекуване са описани по-долу:

● В период от четири години, аз служих в светата земя Израел, като започнах от 7 май 1991. На еврейския остров между арабите и мюсюлманите все още носеше не беше слегнал праха, вдигнат от войната срещу претенциите на Садам Хюсейн към Кувейт, останала в историята като Войната в Персийския залив.
Един месец след като се бях настанил, моите началници решиха да ме назначат на работа в Божи гроб, който се смята за най-важното християнско светилище, тъй като там се е случило историческото събитие на възкръсването на Исус Христос. Заради Войната в Персийския залив там имаше много малко поклонници. Но когато периода е мирен, мястото е пълно с туристи, поклонници и свещеници  от християнския запад, които мечтаят да извършат литургия в това светилище поне веднъж през живота си.

● Братята монаси пазители на църквата винаги имаха затруднения, когато присъстваха обичайния брой поклонници. Помагаше им млад арабин, наречен Иса. Веднага след като поклонниците си бяха тръгнали,
виждах как младежът напуска светилището и се отправя към Арабската болница в Йерусалим, където го лекуваха по един или друг начин. Монасите ми казаха, че момчето умира: имал лимфома на нервните възли. Тъй като вече имах няколко успешни опита с алоето, предложих да спася младия арабин, който все още е жив. Докторите не можаха да разберат как стана. Кой може да го разбере? Но е факт, че момчето сега е на 25 и продължава да върши работата си, като щастливо помага на поклонниците, които идват да посетят Божи гроб, за да помолят за честта да отслужат или участват в литургията.

● Вторият случай, когато предприех действия като говорим хронологично, беше този със секретаря в училището в Светата земя, във Витлеем, Израел. На 31 август 1991 моите началници решиха да ме изпратят от Божи гроб в Йерусалим във Витлеем, така че да мога да предложа помощта си като възпитател на изучаващите философия и да преподавам латински. В тази общност, директорът на училището имаше проблеми със секретаря си, който беше много болен. Аз разбира се веднага предложих помощта си и човекът беше напълно излекуван и до ден днешен е жив.

● На 12 декември получих писмо от отец Алвиеро Никаци, от ордена на францисканците минорити, ръководител на Pontificale Athenaeum Antonanium от клона Studium Biblicum Franciscanum в Йерусалим, който ме информира че ученика му индианец, отец Томас е претърпял операция на мозъчен тумор в болницата Хадаса в Йерусалим. След операцията той имаше странни инфекции, с огромни отоци по главата и врата, които изпускаха гной и зловоние, в такава степен, че се налагаше човека да се храни сам. Аз естествено приготвих сместа според рецептата. Накратко, бронзовият индианец можа да си вземе изпитите за
тази учебна година и да се върне в страната си в прекрасно здраве.
Бих се радвал да предам цялото съдържание на писмото на отец Никаци. В отчаяният му призив „Моля ви, помогнете ни”, можеше да се усети загрижеността и притеснението на директора за учениците му.

● Монахинята от Либия сестра Муна, от ордена на Свети Йосиф, беше директорка на училището за момичета в Светата земя, в йерусалим. Направиха и спешна операция за премахване на яйчника. Само два месеца по-късно беше премахнат и другия й яйчник. След по-малко от още два месеца, лекарите в болницата Хадаса, една от най-добре оборудваните в Израел, откриха огромен тумор в матката й. Според близките й, на нея й оставаха само 15 дни живот. Помолиха ме да й помогна с алоето. Това беше през 1992 и не знам дали ще повярвате или не, но монахинята е жива и днес. Тя премина през обичайните изследвания в болницата, които показаха, че е излекувана, макар че лекарите не могат да обяснят как тази жена все още е жива и успя да се върне на работа като директорка на училището.

● Сестра Мириам от Витлеем, Палестина, монахиня от ордена на францисканците мисионери на дева Мария, ме дръпна настрани, за да ми каже, че се притеснява за племенника си, мъж на около 50 години, който заедно с трима други приятели от Палестина беше претърпял операция за отстраняване на рак на гърлото (която беше продължила около 12 часа) в болницата Хадаса. Тя настояваше да го спася, тъй като той още имал малки деца, за които да се грижи. Най-лошото беше, че той не можеше да преглъща. Съставих план как да успее да приема сместа, единствения начин да се спаси живота му: след като я бях разбил я прецедих, така че пюрираните листа да не запушват канюлата, която използваха, за да го хранят. По този начин той прие няколко буркана. Щастливият край е, че племенника на монахинята се премести в Йордания, където управлява имоти и води нормален живот.
Тримата му приятели, които бяха претърпели операции на гърлото в еврейската болница, без да използват алое починаха един след друг. Сестра Мириам живее в къщата на Свети Йосиф, светилище в Млечната пещера.

● На сестра Маргерита, италианка, монахиня от ордена на Непорочното сърце на пресветата дева Мария беше поставена диагноза рак на гърдата. Тя беше лекувана в италианската болница в Хайфа, Израел. Когато чух за проблема й, предложих да й направя сместа. Тя я прие, почувства се толкова добре, че веднага се върна на работа, без да се подложи на никакви изследвания. Позволи си да бъде водена от усещането, че си добре и се върна на работа, както обикновено. Но вътре в тялото й болестта продължаваше да работи. Един ден тя отново надигна глава. По-малко от година по-късно душата на монахинята отлетя към небето. Потвърждението на медицинските изследвания, заедно със сместа, липсваха. Когато не беше държан под контрол, ракът се върна обратно със страшна сила и взе още една от безбройните си жертви.
Сестра Маргерита е най-убедителния пример как страдащия от рак трябва да направи изследванията и лечението, защото иначе…

● Под защитата на църквата Рождество Христово във Витлеем, Израел лежеше жена на около 40 години, православна, заедно със семейството си, тя беше прикована на легло от рак на гръбначния стълб. Помолиха ме да й помогна. Дамата приемаше алое около седмица. Стана от леглото и се върна към домашните си задължения, като отказваше поради неизвестна причина да продължи да приема лекарството. Нямаше как нещата да се развият по друг начин: около четири месеца по-късно тя почина. В този случай, както и при сестра Маргерита липсваха последователността и постоянството.
И все пак има хора, които искат да умрат. В този случай не може да помогне никое лекарство. В такива случаи се налага да се предложи помощ от психолог, за да се опитаме да променим насоката на нещата, да дадем на човека нова причина да живее, така че да може да се извърши процеса на оздравяване…
● Под закрилата на църквата на Светото сърце, управлявана от достойни за похвала монаси от ордена на салезианите, във Витлеем, Израел, имаше млада жена, претърпяла операция в болницата Хадаса. Различни усложнения я накараха да се обърне към моята смес. След четири дни лечение, тя успя да изпразни червата си. Алоето е мощен лаксатив, който регулира чревната функция.

● Братовчедът на един от моите свещеници от Либия, отец Туфик, двадесетгодишен студент по философия във Витлеем, беше прикован на легло в дома на родителите си от рак на гръбначния стълб. Можеше да се изправи седнал в леглото с помощта на друг човек и успяваше да остане в това положение най-много пет минути. Отец Туфик се прибрал у дома по време на ваканцията след приключване на учебната година с буркан алое в куфара си, готов да бъде използван, защото бил сигурен, че ще помогне на скъпия му братовчед. Така и станало. След като приключил с първия буркан, момчето станало и отишло да посети приятели и роднини, като отново бил способен да се върне към заниманията си.

● В Йордания момче с рак на лицето, обезобразено от лечението, което претърпявало редовно в САЩ, взело три дози от сместа. Според монахините от Св. Дороти от Латинската патриаршеска семинария в Бейт Жала, във Витлеем, момчето било излекувано и престанало да предприема тези скъпи пътувания в чужбина.

● Мъж на име Андреа работил като електротехник във огромния мъжки манастир Св. Спасител, седалище на попечителството на Светата земя. Той бил от бивша Югославия, изключително добър в работата си и женен за арабка. След като бил работил в манастира дълги години, монасите били принудени против волята си да го помолят да напусне, тъй като му била поставена диагноза рак на простатата и това го унищожавало. Лекарите го оперирали няколко пъти,
като последния път („за радост на някои котки” както се пошегувал Андреа) отстранили тестисите му, за да попречат на болестта да достигне лимфната система на тялото, което би означавало смърт. Андреа живял в инвалидна количка, зависим за всичко от жена си и приятелите си в продължение на шест месеца. В този момент отец Луис Гарсия, който беше домакин на манастира и с когото Андреа имал най-много контакт, поради сходството на работата им, след като бе станал свидетел на излекуването на брата испанец отец Карлос, който имаше тумор в главата, ме помоли за един буркан от чудотворната смес. Това постигна най-добрия възможен резултат: Андреа беше напълно излекуван. Тъй като монасите вече бяха наели друг електротехник, защото си мислили, че Андреа никога няма да се оправи, те го загубиха като работник, заради монахините от Св. Винсънт, който знаеха колко добре работи и колко е сговорчив по характер и не се поколебаха да го наемат. Андреа работи в общността на монахините, зад улица Хайфа в Йерусалим и никой не може да мери сили с него.

● Един от най-известните случай, толкова известен, че може да се твърди, че повлия на света, сред тези разказани в списанието Светата Земя е историята на Джералдито, детето от Аржентина, което се завърна в страната си и сега води нормален живот като всички останали деца на неговата възраст.

● Хрумва ми един случай, който е сходен с този на Джералдито, този път в Назарет, Израел. Селиман (Соломон) също имаше левкемия. Според докторите се налагаше да му се направи трансплантация на костен мозък, което беше невъзможно, тъй като не се откриха донори. Макар че, момчето имаше двама братя, нито един от тях не беше съвместим. Баща му беше лекар и като се възползвал от връзките си в медицинските среди, той пусна обява, че се търси донор дори и в САЩ. Когато чух за Джералдито, отправих предизвикателство към Мария,  майката на Селиман,
че аз „се надявам да не се намери донор”, тъй като ако приема сместа от алое, мед и дестилат няма да му трябва такъв. Детето започна да приема сместа преди три години и винаги е успявал да завърши учебната година. В края на втората учебна година, преди семейството на Селиман да замине за лятната си почивка в Италия, Мария ми се обади, за да ми съобщи радостно, че синът и е първенец на класа тази година. Аз им пожелах щастлива ваканция и безопасно пътуване към дома и продължих да се надявам да не се намери донор: ако се приема постоянно от време на време, алоето ще задържи детето здраво.

● Сега напускаме Израел и заобикалящите го територии, за да разгледаме случаите на други хора, които са били излекувани. Телефонно обаждане от Банкок, Тайланд ме уведоми че свещеникът от ордена на салезианите Дон Пероснини, от Бергамо, Италия, мисионер в тази азиатска страна е поръчал алое за майка си след като е прочел статията в списанието Светата земя, последното издание от 1993, ноември-декември. В резултат от това, майка му се е излекувала. Той беше толкова ентусиазиран за алоето, че изпрати доверен нему човек във Витлеем в Израел, за да идентифицира растението и да приготви сместа за момче, страдащо от левкемия. Отец Персонини изпратил рецептата от списанието на сестра си, която се грижила за болната им майка в Бергамо. Няколко седмици по късно ме посети друг монах селизинанин, който учеше във Витлеем във Международния институт по теология в Кремизия. Семейството, засегнато от този проблем бе финансирало пътуването му и той беше пропътувал разстоянието от 15 хиляди  километра, за да научи тайната на лекарството и да отнесе няколко готови дози в куфара си. Тъй като свещеника извършваше апостолска дейност и в Корея, ме увери, че ще отнесе тайната и там… Докато
преминавал Европа по обратния път, той посетил дома на майката на брата си по орден в Бергамо, и тя била напълно излекувана.

● През редакционния офис на списанието Светата земя получих писмо на френски, което ми съобщаваше, че Алла, момиче на 12 години е била засегната от радиацията след ядрената катастрофа в Чернобил. Само след един месец лечение със сместа, момичето се завърнало в Киев, Украйна напълно излекувано. Начинът по който Алла е излекувана е забележителен: онколог от Москва, Русия изпратил писмо във Франция, където Алла била на почивка, като помолил момичето да бъде лекувано с рецептата на отец Романо Заго. Как е чул онкологът за рецептата? Дали е използвал рецептата и при други засегнати от радиацията? Защо да не я приложим на всички жертви на Чернобил?

● Розита Г., от Тицино, Швейцария която според лекарите имала само три месеца живот, имала рак на черния дроб, панкреса и далака. Те й предрекли, че в този стадий на болестта болката ще е толкова голяма, че виковете й ще карат всички да бягат надалеч. Тя взе няколко буркана от сместта. Не й трябваха болкоуспокояващи. Не приемаше никакви химически лекарства. Почина на 80 години, без да изпитва болка, в съзнание и ясен ум, като свещ, която догаря.

● Архиепископът в Белград писа на Джозефин в Швейцария. По коледа, заради рак на мозъка не е могъл да подпише картичките. Сега след като е приемал лекарството с алое е напуснал болницата и е отишъл в дома за пенсионирани свещеници. Вече не е сляп и може да чете вестника. Писмата, който получава Джозефин са написани лично от него.
● Според сестра Изабел от манастира Възнесени богородично в Бет Гамал, Бетшамеш, Израел, те винаги са постигали успех с бурканите смес, които са изпращали във Франция и Белгия, откъдето са повечето от монахините. Всички дози имат 100% ниво на успеваемост, без изключение.

● Сестра Лизет, от църквата Санта Ана в Йерусалим дойде да ме посети, за да ми благодари преди всичко за излекуването на холандския мисионер Ван Ас, от белите свещеници, който страдал от рак на черния дроб. Лекарите му били дали само три месеца живот и следователно мисионерът напуснал работата си в Африка за да умре в собствената си страна, Холандия, така че да може да се възползва, от нещата, които предлага една развита страна на гражданите си. Сестра Лизет не можа да ми каже колко дози алое е приел Ван Ас, но ме увери, че мисионерът щастливо се е върнал на черния континент, където е в идеално здраве вече повече от година.

● Ида ми се обади от Венецианското Лидо в Италия. Каза ми, че съпругът на сестра й Силвана, Жампаоло Б, които е претърпял операция по отстраняване на тумор от малкия мозък, по време на контролен преглед при лекаря, извършил операцията е станал свидетел на изненадата на хирурга, който се съмнявал в успеха на тази деликатна операция. Докторът бил толкова доволен от състоянието на мъжа, че насрочил датата за следващия контролен преглед за след чак седем месеца. Пациентът, който преди не е можел да прави нищо сам, сега се е върнал на работа, шофира автомобил, яде и спи с други думи води нормален начин на живот. Представете си изненадата ми, като разбрах че и тримата ще слязат от кораб в пристанището Хайфа в
Израел със собствената си кола, шофирана от самия  Жампаоло, за да изразят благодарността си лично в манастира Рождество Христово, където бях отседнал!

● Г-жа Евелина Б., от Флоренция, Италия ми каза, че сестра й Тереза, която страдала от рак на костите и била прикована към инвалидна количка, напоследък усеща, че силите й се възвръща. По-късно, когато отидох да я посетя през 1995, открих Тереза като активна домакиня, която се движеше свободно из къщата, без да й е необходим бастун, ходеше и на работа със здрав тен и щастлива усмивка. Като благодарност за излекуването, което се беше случило, семейството да им изпратя мерките на люлката на Исус във Витлеем, защото искаха да направят златна люлка за бебето Исус във Пещерата.

● Отец Винсенте Ианело, от ордена на францисканците минорити, който в момента е пазител на манастира на ордена на самобичуващите се в Йерусалим, Израел е изпълнен с радост.
Сестра му, която е в Неапол, прави чудеса като използва рецептата на отец Романо Заго. Тази рецепта е излекувала дама с рак на мозъка, друга жена с рак на гърлото и мъж с рак на костите. В момента тя лекува дете с рак на мозъка.

● Телефонно обаждане от бащата на Лучиано М., дете на 15 месеца. Лекарите са казали, че са виждали само един друг случай като този досега и че той е бил нелечим. След лечението Лучиано е изследван. Според лекарите в организма на детето вече няма следи от ракови клетки! Когато се върнали в детското отделение, за да кажат на майката, тя не можела да спре сълзите от радост – той бил роден  отново! Сияеш, бащата ми каза че внимателно е запазил цялата документация и че тя е на мое разположение. Също така ми каза, че не може да повярва, защото всичко било прекалено хубаво, за да е истина!
● Сестра Карла, игуменка на монахините от ордена на Сърцето на Исус ме посети във Витлеем, заедно със секретарката си, за да ми благодарят, че е била излекувана от рак на гърдата. Тя ме беше помолила и получи буркан от сместа.

● Микол, тринадесетгодишна, живее близо до Анкона, Италия, имала рак на мозъка от петгодишна възраст. Тя е претърпяла три хирургически операции в онкологичния център в Париж, който е вероятно най-известният в света. Но звярът се върнал обратно с удвоени сили. Нямало кортизон или морфин, които да облекчат болките й. Четвърта операция не била възможна. След като приело един буркан алое, детето вече не чувствало болка. Можела да кара колело, да играе и да говори. Но изследванията показали, че болестта все още се разпространява из тялото й.
След като приема втората доза, резултатите от следващия цикъл изследвания са напълно различни. Няма и следа от болестта – колко чудесно!

● Каролина, тригодишната дъщеря на Рита и Пауло, от Флоренция, Италия, има левкимия. Макар че е в болницата за химиотерапия, тя е приела и буркан от сместа. Стойностите на изследванията й намаляват от 70% до 30%. Лекарите обяснили резултатите на родителите по следния начин: „Преди лечението тялото на Каролина беше като пустиня, сега то е пълно с флора, разпръсната тук и там и изглежда, че симптомите на болестта намаляват.”. Последната новина е, че Каролина е добре. Като благодарност за излекуването й, Паоло и Рита решиха да си осиновят друго дете.

● Отец Лоренцо, монах в манастир на ордена на францисканците минорити от Парма, имаше рак на дебелото черво. Лекарите отворили долната част на корема му, но не могли да направят нищо. Преди да го зашият те решили
единодушно да направят колостомия, за да му дадат шанс, в зависимост от това колко добре се възстановява да се подложи на радиотерапия или химиотерапия, в опит да удължат живота му. Но отец Лоренцо си има ангел хранител, който веднага започнал да приготвя сместа с алое за него. В заключение, само три месеца след операцията здравословното състояние на отец Лоренцо е толкова добро, че лекарите, които са го оперирали първия път са махнали торбичката, която са поставили. Така че отец Лоренцо сякаш е създаден за втори път от бог. В моментът монаха, кара 70-етата си година щастлив и усмихнат, търсен по света като харизматичен изповедник, много обичан в своята страна. Отец Лоренцо е още един случаи сред многото, когато хората след направена колостомия се връщат към предишното си състояние.

● Грегорио от Милано, Италия има 9-сантиметров тумор в пикочния мехур. Лекарите в Комо се подготвяли за операция. Те не можели да решат дали да отстранят пикочния мехур и да го заменят с пластмасов или да го оставят без пикочен мехур. Грегорио бил уплашен и ми се обади за да помоли за помощ. След един буркан алое туморът се смали от 9 до 2 см. След вторият буркан туморът на Грегорио изчезна. Лекарите в Комо били изумени! Грегорио продължава да живее с пикочния мехур, даден  му от господ! Грегорио дойде на разговор, който провеждах в Милано един неделен следобед, щастлив, че е жив, за да разкаже на всички за преживяването си.

● Шестгодишния Кристофър страдал от левкемия и дошъл във Витлеем с родителите си Хоаким Еуженио и Фатима, за да се види с лекари, които му дали само 2 месеца живот. Но това беше преди да вземе алоето. От това да е прикован в инвалидния стол, той стана свободен като птичка без да трябва да разчита на никого, макар че влачеше леко десния
си крак. Две седмици след втората доза приета във Витлеем, баща му ми се обади по телефона и ме уведоми, че двумесечния период е изтекъл, а освен това детето вече на влачело крака си и не било анемично. Двойката се опита да ме убеди да отида в Мозамбик, Южна Африка, за да разпространя рецептата и да помогна на хората там. Хоаким Еуженио Фераз и семейството му живеят в Претория. Преди да се върне у дома, Кристофър ми подари часовник Сейко, за да си спомням за него, според неговото мнение аз съм причината за излекуването му. В действителност, той беше излекуван благодарение на алоето и лекарството с него.

● Мириам, еврейка, която живее в Йерусалим, чула за ефекта от алоето. Тя ме покани в дома си, за да я науча на тайната. Даде ми и кухненска престилка, за да не изцапам расото си. Пред очите й, приготвих две дози – една за нея и една за съпруга й. Тя искаше да го изпробва върху себе си. След първия буркан, Мириам стана горещ застъпник на сместа сред приятели и познати, както в Израел, така и в Италия. Тя е изпитала радостта да излекува много монаси. Мириам изпитва истинско благоговение пред францисканците, защото по време на Втората световна война докато трае преследването на евреите, отец Рикардо Никаци, в Асиси, спасява семейството като ги скрива на тавана на манастира, далече от антисемитските нападения. Едно е сигурно: сместа с алоето, меда и дестилирания алкохол се използва в еврейската общност.

● В департамента по биология в болницата Хадаса в Йерусалим е възможно да се лекуваш с терапевтична смес. Точно там сестра Муна, пациент в болницата, чува лекуващите я лекари да казват: „Колко е чудодейно лекарството на отец Романо!”. Тази смес е на основата на терапевтичната кал от Мъртво море (Содом и Гомор) и се
предлага и в хотелите, които приемат посетители с кожни заболчвания (лупус, псориазис и др.), които се считат за нелечими от традиционната медицина.

● В болницата Сан Антонио в Порто, Португалия, всеки един от болните може да използва сместа от алое, мед и дестилиран алкохол, ако желае.

● Преди, каквото и друго лечение да бъде предприето, д-р Енца Капаци от Палермо, Сицилия, Италия съветва пациентите болни от рак да приемат една или две дози от сместа с алое, мед и дестилиран алкохол. Тя казва, че до момента алоето винаги е имало благотворен ефект, дори и минимален като например да облекчи болката.

● Ругеро ми се обади по телефона от Равена, Италия, на 24 февруари 1994, за да ми каже, че е имал рак на гласовите струни. Помоли ме да му изпратя буркан от сместа, за да го използва. Бурканът му беше изпратен спешно, тъй като той бързо губеше гласа си. На 20 май 1994 аз бях щастлив да получа друго телефонно обаждане от Ругеро, който ме информира, че гласът му отново е нормален (всъщност всичко отново беше нормално). Тестовете гарантираха, че рака е изчезнал!…

● Сестра Емилия Брик, от францисканския център за глухи хора, от Рио Гранде до Сул, която работеше в Англия, ми писа, за да ми каже, че младата учителка по физическо в нейното училище е трябвало да напусне, защото е страдала от рак. Вднага и написах отговор, като й казах да използва сместа без да отлага. Нямаше как да се случи друго, младата учителка отново се върна на работа…

● През юли 1995, отец Бернардо Клайнерт, от ордена на францисканците минорти претъря операция, при която беше премахната фалангата на втория пръст на крака му. През ноември същата година, той загуби палеца
на същя крак. Рентгена покза, че той има остър остеромиелит, който беше усложнен от диабета на пациента.
На 4 януари 1996, архиепископът на епархията, отец Нестор Инацио Шверц, беше помолен да подпише документ от името на ордена и на семейството на брат Бернардо, с който да позволи на лекарите да ампутират крака на монаха от коляното надолу, за да спрат разпросраненоето на гангрената. Облстта, която е била оперирана по-рано имаше разпростираща се некроза, с лошо кръвообръщение и липса на чувствителност. Отец Бернардо беше висок 1.93м и тежеше 77 кг.
Още в първата седмица на януари лекарите бяха помолени да изчакат преди да направят ампутацията. След това той започна да приема лекарството с алое.
Приемаше го както вътрешно, така и външно поставено на кожата, като приемаше и отвара от канарено семе, дози хибискус, орех артишок и след ядене и магнезиев хлорид.
След като прие съдържанието на първия буркан за около петнадесет дни, раната беше намаляла с около 50%. Кръвта отново достигаше до облстта на първата операция, която по този начин получаваше кислород. Кръвообръщението и усещането се възвърнаха. И всичко това без помощта на никакви лекарства с химичен състав. На 22 март 1996 беше направена друга рентгенография в болницата Дивина Провиденция в Порто Алегре. Д-р Мауро Т. Мастър сравни резултатите от изследването с тези от предишната ренгенография. Присъдата му беше: „Почти сигурна пълна регресия на признаците на остеомиелит на първата метастарза. Отокът в меките части на стъпалото е намалял. Няма други промени.” Днес от раната е останал само белег. В началото на октомври отец Бернардо се върна в манастира Сао Боравентура в Далтро Фило, за да се върне към
ежедневните си дейности, след осем месеца лечение с алое, той възвърна нормалното си тегло и е със стойности на захарта 85-95, като максималната допустима стойност е 110.

● Най-малкият син на Антония В.Ф. от Гранкона Виченца, Италия получил неочаквани пристъпи на повръщане и загуба на съзнание. Дали това било знак за вътрешно разстройство? Матео досега бил съвсем нормално дете. След като направили изследвания във Верона, лекарите открили две огнища на възпаление в мозъка и една киста. Можете да си представите колко е била притеснена Антония! По собствена инициатива тя започнала да дава сместа на детето, без да следва предписанията прекалено стриктно, тъй като то ходело на ясла и не можело да приема обедната доза понеже там нямало никой, който да може да му я даде. След няколко месеца лечение, Антония се върнала във Верона, за да направят още изследвания и медицински преглед. Докторите били удивени, когато открили, че двете възпзления и кистата са изчезнали. Тази диагноза е потвърдена от енцефелограма и компютърна томография със скенер.

Бих могъл да продължа да пиша още много страници. Да изброявам случай след случай. Ако читателят иска да научи повече, може да се обърне към бележките ми от четирите години, когато работих в Израел. Почти всеки ден записвах някой нов случай, като често записвах и името, адреса и телефона на човека, който се беше излекувал.