Растението Алое Вера е добре познато със своето омекотяващо, успокояващо и лечебно действие върху кожата още от зората на цивилизацията. Първите писмени доказателства за неговите лечебни качества са открити в египетски папирус датиращ от 3500 год. пр. н. ера – колекция от лечебни билки – от Джордж Еберс през 1862. Египтяните го споменават като “Растението на безсмъртието”.
Известно е, че Клеопатра е разчитала на него, за поддържането на легендарната си красота. Тя използвала гел от свежо Алое, за да запази кожата си еластична и свежа.
Вероятно арабските търговци са отговорни за разпространяването му в Персия, Индия и Далечния Запад, а името Алое идва от арабската дума Alloeh, която означава “блестящо горчиво вещество”, заради горчивата течност открита в листата му.
В Индия през четвърти век преди Христа хората вярвали, че растението Алое Вера растяло в Райските градини. Наричали го “Мълчаливия лечител” и го използвали за лечението на кожни заболявания и възпаления.
Индианците /Хората от племето Семинол/ вярвали, че растението има могъщи подмладяващи свойства, и че “изворът на младостта” извира от воден басейн под храсти алое.

До ден днешен в санскритския език Алое Вера се нарича “Kumari” или “богиня”, тъй като много от жените от източна Индия ежедневно го използвали, за да се поддържат красиви и да противодействат на симптомите на стареенето.
Алое Вера съдържа над седемдесет и пет подхранващи съставки и двадесет минерала, деветнадесет аминокиселини включително всичките осем основни аминокиселини и единадесет второстепенни, както и дванадесет витамина. Тези витамини включват: A, B1, B6, B12, C и E. Дори е известно, като “аптека в растение”.
Алоето е добре познато със своите водозадържащи свойства. Ако лист алое се отдели от основното растение, то може да издържи поставено на слънце няколко седмици без изцяло да изсъхне; и дори когато съвсем изсъхне след дълго излагане на топлина, ако бъде поставено във вода само за няколко часа се съживява.

източник: www.az-jenata.bg